“Направихме планетата доста негостоприемна за нас.”

Йън Къзинс, професор по химия от Стокхолмски Университет и PFAS експерт

Природозащитната Програма на ООН определя PFAS и производните му химикали като “вечни замърсители” заради дългия им период на разпад – хиляди години. За нещастие, тези вещества са вече навсякъде – във водата, храната и дори в телата ни. Има множество региони в България с документирани замърсявания с PFAS и тепърва ще се прави оценка на сериозността им. Това далеч не трябва да ни кара да губим надежда, защото осъзнаването на проблема е първата стъпка към решаването му.

Тук ще научите:
Какво е PFAS
Какви са здравословните ефекти от PFAS
История на борбата с PFAS
Къде в България са регистрирани замърсявания с PFAS
Какво можете да направите за защита

Какво е PFAS

PFAS (пер и полифлуоро алкилирани вещества) е събирателно понятие, което обхваща около 4700 вещества, предимно в следните киселинни групи: PFOS, PFOA, PFAA, PFBS и PFBA. Тези химикали имат изключително стабилни химични връзки, което дава следните полезни качества в индустрията:

  • устойчивост на висока температура;
  • предпазват повърхности от вода, мазнини и търкане;
  • огнеупорност;
  • устойчивост на петна.

Употребата им в индустрията според доклад на Министерството на земеделието и храните през последните 80 години е толкова широка, че почти няма отрасъл, който да не ги използва в някаква стъпка от производството си. Използват се дори в:

  • хранително-вкусовата промишленост (опаковки);
  • земеделието (пестициди, торове);
  • козметиката (гримове, червило, хидратанти, лак, бои);
  • фармацевтиката (лекарства).

Много от компаниите продължават да изхвърлят PFAS директно в повърхностните води или в необезопасени хранилища, откъдето те попадат в подпочвените води чрез естествения кръговрат. Тези вещества са регистрирани дори в дъждовна вода (макар и в по-ниска концентрация), което ги прави наистина сериозен замърсител, тъй като те могат лесно да попаднат в тялото през кожата или дихателните пътища.

За нещастие, замърсените води се отразяват и на храната ни. Учени установяват, че рибата, месото и яйцата служат като акумулатори за PFAS частиците. Морската храна събира повече частици от сухоземната, заради постоянния си досег с водата.

Какви са здравословните ефекти от PFAS

Веднъж попаднали в тялото ни, тези вещества обикновено остават там дълго време, тъй като тялото ни не може да ги разгради и изхвърли ефективно. Американската агенция за защита на околната среда посочва следните доказани здравословни проблеми от консумацията на PFAS:

  • репродуктивни проблеми както и високо кръвно налягане при бременни жени;
  • забавяне и усложнено развитие при децата – ниско тегло, ускорен пубертет, костни проблеми, проблеми с поведението;
  • повишен риск за някои ракове, включително на простата, бъбреците и тестисите;
  • занижена имунна дейност;
  • смущения на хормоналната дейност, особено на щитовидната жлеза;
  • повишен холестерол и риск от напълняване.

Изследвания в Европа свързват PFAS с повишен риск от диабет тип 2 сред младото население (18 до 45 години). Друго изследване потвърждава повишен риск от възпаление и сърдечно-съдови заболявания при хора на средна възраст. Може би не е случаен фактът, че Щатите имат най-високи нива на PFAS замърсяване в света и едновременно най-висок процент на затлъстяване (42%).

История на борбата с PFAS

Въпреки че PFAS се произвеждат от 40-те години на миналия век, обществото не осъзнава какъв глобален проблем е създало до края на 90-те години. Най-известният, шокиращ и покъртителен случай на замърсяване с PFAS е историята на TEFLON – незалепващото покритие на тиганите. Това е и случаят, който създава широко обществено осъзнаване на проблема.

Дюпонт, компанията производител на TEFLON, търсила нови комерсиални прилoжения на материала си за бронежилетки и решила да го използва като незалепващо покритие за кухненски съдове. Фабриката им за производство в Западна Вирджиния източвала остатъчните химикали в местната река и ги складирала в необезопасени сметища в района. Резултатът бил епидемия от ракови и други тежки заболявания в региона.

В процеса на разследване се оказва, че Дюпонт са знаели за канцерогенния ефект на покритието още през 80-те години, но по болна корпоративна логика са решили, че прекратяването на производството би било “икономически нерентабилно”. Резултатът е над 60,000 разрушени човешки съдби. Филмът “Тъмни води” с Марк Ръфало разказва точно този случай и разкрива в дълбочина последствията от PFAS замърсяване и тежката борба за справедливост и опазване на околната среда.

В началото на 21-и век започва постепенна регулация на PFAS от държавните органи, като се вземат мерки в правилна посока. Европейският Съюз въведе допустими количества в храната и от 2023 г. забрани около 200 вида PFAS.

До края на 2024 трябва да се приеме европейска рамка за контрол на PFAS във водата, но бъдещето далеч не изглежда розово. Дори да спрем от производство всичките 4700 химикала, борбата с вече съществуващото замърсяване на водата, може да се окаже непосилна за обществото.

Европа далеч не е назад в замърсяването с ПФАС. Милиони хора бяха засегнати в Дюселдорф и Венеция и пречистването на водата им струваше над 100 милиона евро. Едно мащабно пречистване на водата на национално ниво би коствало милиарди.

Къде в България са регистрирани замърсявания с PFAS?

Благодарение на изследване на френския вестник Ле Монд и техни партньори, имаме карта на вероятни и доказани замърсявания на територията на България. Вероятните замърсители са класифицирани като дейности, които са използвали и/или генерирали PFAS в миналото. Данните са по съществуващи документи. За доказаните замърсявания има тестови данни от мястото.

Картата включва над 100 обекта, които са потенциални замърсители на водата в България. Сред тях са посочени промишлени предприятия като Лукойл, военни бази и летища, центрове за обработка на отпадъци и много други. Ако зуумнете на интерактивната карта от връзката, може да видите подробности за всеки обект. Най-много обекти има в:

  • Община Бургас – 10 обекта
  • Община Пловдив – 9 обекта
  • Община Варна – 8 обекта
  • Община Русе – 8 обекта
  • Община Плевен – 8 обекта
  • Община София – 7 обекта
  • Община Пазарджик – 7 обекта
  • Община Хасково – 6 обекта
  • Община Враца – 6 бекта
  • Община Ямбол – 6 обекта
  • Община Сливен – 6 обекта

Измерванията на повърхностни води в страната са между 16 ng/l и 31 ng/l. Любопитно е, че данните за Дунав и язовир Искър са едни и същи – 31 ng/l. Данните са от 2009 година. Единственото изследване от 2019 година за България е тест на риба в Русе, което отчита 64 ng/kg. Тъй като ВиК няма задължения да тества водата за PFAS, едва ли ще имаме по-актуални данни скоро.

По-нови данни за Дунав имаме от румънска страна и там стойностите стигат до 78 ng/l, а подпочвените води в Гюргево са с 200 ng/l. Чешко научно изследване изчислява, че ежегодно в Черно море се вливат над 18 тона PFAS през Дунав. Малкото данни, които има за Източна Европа показват реката като основен разпространител на замърсяване с ПФАС.

Какво можете да направите за защита

Преди всичко се информирайте за продуктите, които ползвате в ежедневието. Четете етикетите за съдържание и избягвайте стоки с химични формули и вещества, които съдържат въглерод (C) и флуор (Fl) в сложни молекули – това са основните елементи на PFAS. Избягвайте допир с такива продукти, защото веществата лесно влизат през кожата.

По възможност избягвайте обектите изброени в статията на ЛеМонд, защото частиците могат да са във въздуха наоколо и да ги вдишате.

Що се отнася до PFAS в питейната вода, не се знае какви мерки ще предприеме Европейския Съюз за контрола им до края на 2024.

Ако искате да предпазите семейството си от вредните химикали препоръчваме да използвате домашна система за пречистване на вода с обратна осмоза. Осмотичната мембрана засега е най-ефективната технология срещу PFAS частиците за дома. Ние разполагаме с модели, които са тествани и с висока ефективност срещу пер и полифлуоро алкилирани вещества. Свържете се с нас за повече информация и безплатна консултация.