Обратната осмоза е сред най-напредналите методи за пречистване на вода. Първата мембрана за обратна осмоза е създадена през 50-те години на 20-ти век и оттогава технологията непрекъснато се доразвива. Това е един от най-надеждните методи за филтрация на питейна вода, който се използва дори в космоса.
За да изберете подходяща система за обратна осмоза за дома трябва да познавате няколко важни параметъра на технологията. Системите се различават по няколко ключови компонента:
- според вида на мембраната;
- по консумацията на ток (с помпа или без помпа);
- по скорост на пречистване;
- по степените на филтрация (3 до 5).
Системи за обратна осмоза според мембраната
Има две основни технологии при мембраните за обратна осмоза:
- тънкослоен композит (thin film composite – TFC/TFM)
- целулозен триацетат (CTA)
Мембраните от тънкослоен композит използват няколко вида полимери като отделни слоеве и се отличават с по-прецизна филтрация. Те премахват 99.5% от солите във водата и са много по-прецизни в пречистването на метали, минерали и микроорганизми. Основният им недостатък е, че са уязвими към хлора във водата. Ето защо системите с тънкослоен композит използват активен въглен за предфилтрация.
Мембраните от целулозен ацетат са по-малко прецизни във филтрацията на замърсители, но нямат проблем с хлора и оксидантите като цяло. За съжаление, целулозата е уязвима към микроорганизми. Освен това, тези системи изискват по-голямо налягане на водата заради плътността на мембраната, което допълнително оскъпява пречистването на вода.
Системите с целулозен ацетат се използват предимно за пречистване на солена и силно замърсена вода и добив на дестилирана вода за индустрията.
За дома, Чиста Вода България предлага системи за обратна осмоза с тънкослоен композит, тъй като са по-ефективни и надеждни.
